Станислава Стефанова за отличието си в класацията „40 до 40”: Огромно признание за моята работа

„40 до 40” е проект на Дарик радио, който всяка година търси, намира и представя 40 успешно реализирали се млади българи до 40 години. Те работят в България, създават малки или големи, но важни неща, имат блясък в очите, любопитни са, готови за предизвикателства, променят статуквото, пълни са с идеи, мислещи и оригинални, носят предприемачески дух, работят за благото на всички ни.

Тя вдъхновява, тя окрилява, тя не спира да мечтае и да постига, тя е пример, че с отдаденост и много работа нищо не остава незабелязано! Тя е г-жа Станислава Стефанова – учител по природни науки в ЧОУ „Цар Симеон Велики“ и ЧГПНП „Асен Йорданов“ и е отличена в категория „Образование” на престижната класация на Дарик „40 до 40”.

Ето какво сподели г-жа Стефанова пред екипа ни дни след обявяването на отличията.

Поздравления за наградата. Какво ти носи това признание?

Благодаря, за мен е огромна чест! Истината е, че от години следя проекта на Дарик радио „40 до 40“ и съм слушала интервютата с огромен интерес, защото всяка една личност е изключително вдъхновяваща за мен. Честно казано, дори не съм си представяла, че самата аз ще бъда част от класацията – за мен това е едно огромно признание за работата ми. Не мога да опиша емоцията, която усетих, когато видях името си в публикацията за конкурса, но помня, че прочетох няколко пъти имената на 40-те отличени, за да бъда сигурна, че това съм аз. Това ме кара да се чувствам истински щастлива и удовлетворена от това, с което се занимавам и ме вдъхновява да творя и да търся нови начини да помагам на своите ученици да се развиват и самата аз да се усъвършенствам личностно и професионално. 

Отдадена си 100 процента на работата ти с децата в училище. Какво за теб е да бъдеш успешен учител? 

В една книга по позитивна психология преди време бях прочела, че според психолозите, всеки човек се ражда с определен талант, с който да допринесе за света около себе си, но трябва със собствени усилия да го развие и че въпреки, че е заложено вътре в нас, не е никак лесно човек да открие своето призвание – на някой това отнема много години. За мен обаче това въобще не бе трудно – помня, че още от ученичка повтарях на своите учители, че искам да се занимавам с преподаване, че искам да бъда като тях. Завърших училище, записах се в университета и през цялото време това бе целта ми, защото за мен е най- смисленото нещо, което бих могла да правя. За мен учителската професия е много повече от това да планираш и преподаваш урок –  учителят е човекът, който прекарва ценно време с децата – той трябва да се интересува от техния живот, да разговаря с тях за техните интереси, да ги мотивира да си поставят високи цели и да мечтаят смело, да бъде ролеви модел за тях и не на последно място – да им помогне да станат по-добри хора. И няма нищо по-хубаво и ценно от това да накараш едно дете да повярва в себе си. 

Какви са предизвикателствата пред един млад, иновативен и деен преподавател в действителността на българското образование? 

Нагласата на учениците /и не само/, че науките са трудни, скучни и не са ни нужни в живота. До ден днешен, когато се запозная с някого и кажа, че съм учител по химия и физика, виждам изумен поглед и следва: „Сериозно? Еха, това не е ли много трудно и скучно?”. Така че първото нещо, с което трябва да се преборя е нагласата, че науката е скучна. Разбира се, това не е толкова трудно, защото тя е навсякъде около нас… За мен е важно да покажа на учениците си приложението на това, което учим в училище, защото, за мое огромно съжаление, учебниците са пълни с материал, който е описан прекалено сложно и не показва приложимостта в живота – затова много от учителите сме се сблъсквали с въпроса: „Ама сега защо го учим това?“. И това е напълно нормално – защо трябва да учиш нещо, ако не виждаш с какво ти помага в живота? След първата си година като учител осъзнах, че за да избегна този въпрос от своите ученици трябва още по време на часа те да видят къде в техния живот се среща това явление и да ги поставя в активна роля, така, че те да бъдат главни действащи лица. Те се сблъскват с проблеми и сами търсят начини за решаването им, понякога самите те влизат в ролята на учители. Благодарение на проектите, които реализирам в ЧОУ „Цар Симеон Велики” и ЧГПНП „Асен Йорданов”, възпитаниците ни понякога са спасители на Вселената, лекари, разследващи престъпления, министри, диетолози, репортери, астрономи, учени от миналото. Но винаги учениците са в центъра. 

Ако можеш да върнеш времето назад, има ли нещо, което би променила в извървеният път досега? Пак ли ще избереш да станеш учител? 

Колкото и назад да се връщам, винаги бих избрала да бъда учител. С всеки изминал ден, с всеки проведен час, с всяко контролно, с всяко предизвикателство, с което се сблъсквам и с всеки научен урок (за учениците, но и за мен), се убеждавам, че съм направила правилния избор. Вярвам, че всяко нещо се случва с причина и дори и негативните неща, които ни се случват, имат своите ползи и ни карат да се замислим или променим. Затова смятам, че ако имах тази възможност не бих променила нищо.

Какви са най-смелите ти мечти?

Мечтая всяко дете да има възможността да получи качествено образование, независимо от това в кое училище учи, къде живее и дали родителите му имат финансова възможност. Искрено мечтая това да се случи, защото се сблъсках с една действителност, която  ми показа колко несправедлив е животът към някой хора.. Първите си 2 години работих в село Камен, където срещнах първите си ученици – първите емоции и вълнения, там изпитах много щастие, удовлетворение, получих силна обич, но и се сблъсках с предизвикателства, които понякога изглеждаха непосилни, дори за моя розов оптимизъм. Развивах в учениците си научна грамотност, но виждах как някои от тях не идваха на училище, защото трябваше да гледат братчетата или сестричката си, за да може родителите им да работят. Имах ученици, които идваха в училище през зимата с окъсани маратонки, представяте ли си… Някои деца пропускаха часовете редовно, защото ходеха да берат гъби, да цепят дърва или да работят сезонна работа, за да изкарат прехраната си. При първото онлайн обучение много от децата не можаха да се включат – не че не искаха, просто нямаха устройства… Мечтая за свят, в който това не съществува.

Как виждаш бъдещето си?

Да бъда учител, разбира се. Смятам, че имам много какво да дам на децата, какво да уча, както и да продължа да се развивам. Искам да науча и учениците си точно на това – ученето не е нещо, което можеш да завършиш – то не свършва с последния учебен звънец в училище, и че човек се учи през целия си живот и за мен е важно да продължа да се развивам в това, което обичам. Поставила съм си като следваща цел да запиша докторантура, свързана с методиката на обучението по химия, защото вярвам, че това ще ми помогне да задълбоча и надградя своите знания и умения в училище.

Като част от екипа на Образователен комплекс „Цар Симеон Велики“ Станислава Стефанова участва в два проекта по Еразъм, свързани с еко предприемачеството и STEM обучението в електронна среда. Разписва методология, свързана с околната среда и предприемачеството, която да се използва и от други учители и е съавтор на учебно помагало за ученици. Освен това участва в разработката на онлайн платформа с видео съдържание на експерименти с методология по химия.

Едно от най-големите й постижения обаче е увличането на възпитаниците на ЧОУ „Цар Симеон Велики” и ЧГПНП „Асен Йорданов” в изучаването на природни науки, разбирането им и желанието за надграждане на собствените им знания и умения. 

Цялата класация на Дарик радио „40 до 40” за 2022 г. вижте тук.