Джовани Гамалонг, който иска да бъдe част от положителната промяна в българската образователна система

Джовани Гамалонг е роден в Република Филипини. От 11-годишен живее в Канзас, САЩ, а през последните 5 години, преди да пристигне в България, живее и учи в Чикаго. По време на цялото си обучение се включва в преподавателски и менторски организации, където обучава гимназисти по химия и английски език. Там магията на учителската професия го завладява и той решава да продължи да се развива в тази сфера.

В България го отвежда световната програма за обмен Fulbright. В страната ни той е вече от една година, през която се влюбва в природата, историята, културата и, разбира се, в българската кухня. Споделя, че екипът и учениците на ЧОУ „Цар Симеон Велики” и ЧГПНП „Асен Йорданов” правят времето му в България незабравимо, а ежедневието му е изпълнено с разработване на иновативни методи за преподаване на чужд език.

Какви са били най-големите предизвикателства през изминалата година, какво няма да забрави от престоя си и коя е любимата му българска дума ще разберем от разговора ни с любимеца на възпитаниците на Образователен комплекс „Цар Симеон Велики” Джовани Гамалонг.

Г-н Гамалонг, как ще обобщите изминалата година, която прекарахте в България?

Изминалата година беше една от най-формиращите ме като личност в живота ми. Потапянето в една напълно различна среда, докато преподавам английскa и американска култура на ентусиазирани ученици, беше изключително обогатяващо преживяване за мен. Ако някой ме попита дали бих го направил отново, на секундата ще кажа „да“. Наистина се влюбих в българския народ, храна и култура и нямам търпение да се върна отново тук някой ден!

Коя е най-запомнящата се случка по време на престоя Ви?

В България има изобилие от красиви природни пътеки, паркове и планински маршрути. Благодарение на това престоят ми в страната беше незабравим. Бягането е едно от моите хобита, което практикувам всеки ден като начин да облекча стреса. Оцених високо възможността да се намирам на такава географска ширина с такава природа, където да мога да бягам и да се наслаждавам на красотата. Също така участвах на първия си полумаратон по бягане в Пловдив през октомври и определено това ще ми остане спомен за цял живот.

Кое беше най-голямото предизвикателство в преподаването на българските ученици?

Мисля, че най-голямото предизвикателство е създаването на планове за уроци, които да включват всички нива на английски и същевременно да са креативни и ангажиращи вниманието. Отделях много време за дискусии във всичките си часове, защото смятам, че това е много полезно, но също така намирах и време за забавление и игри – това е един от най-добрите начини за задържането на вниманието на всички ученици.

Какво Вие научихте от учениците си?

Моите ученици ме научиха да бъда по-любопитен и никога да не спирам да уча. Като учител няма по-голяма радост от момента, в който моите ученици разберат граматическо правило или когато имат изявено мнение по дискусионна тема и не се страхуват да го изразят. Това ми напомня, че дори да не съм в училище, ученето е нещо, което никога не трябва да приемам за даденост, защото много хора нямат привилегията да го правят. Това е и нещото, заради което обичам да преподавам и се надявам, че ще продължа да го правя като бъдещ лекар. И накрая, моите ученици ме научиха да бъда по-безстрашен. Виждах ги как стават все по-уверени през годината, задават въпроси и говорят все повече и повече. Вдъхновяваха ме всеки ден.

Имате ли си любими български думи? 

Правех урок по английски идиоми и скороговорки и моите ученици се опитаха да ме научат да изговоря най-дългата българска дума: „непротивоконституционствувателствувайте”. Ако имам достатъчно практика, мисля, че мога да я кажа бавно, така че определено е една от любимите ми български думи. Също много харесвам „пожарогасител”. Веднъж чух мой колега да обяснява на едно от по-малките деца в коридора какво представлява и защо задължително трябва да има пожарогасител в училище и това ми се запечата в съзнанието. И накрая, моето абсолютно любимо изречение определено е да казвам на хората „Обичам шопска салата”, защото аз наистина обичам шопска салата. 🙂

Какво Ви предстои от тук нататък?

Колкото и да ми се иска да остана още една година в България, пандемията от Covid-19 забави графика за кариерата ми и реших, че сега е моментът да се върна в университета, за да продължа медицинското си образование и да стана лекар. След като бях приет на много различни места, от тази есен реших да посещавам Медицинското училище на Дейвид Гефен в Калифорнийския университет. Получих тяхната най-висока стипендия от почти 40 000 долара всяка година, което означава, че образованието ми ще е безплатно. Въпреки че съм развълнуван да се преместя в Лос Анджелис, за да започна следващата глава в живота си, напускам България с пълно сърце, знаейки, че съм изпълнил целта си за подобряване на нивото на английски език на моите ученици, оставяйки въздействие и вдъхновявайки учениците да бъдат по-добри граждани на света. Надявам се, че съм бил достойна част от положителната промяна в българската образователна система.