Жените, които променят: д-р Росица Врабевска

Най-голямата ми печалба е, че създавам нещо смислено

Материал в специалното издание на в-к “24 часа” – “Жените, които променят”

Завърших английската гимназия и Медицинския университет в Пловдив, след което специализирах фармакология в Бостън. След като се върнах в България започнах работа в Comac Medical, където отговарях за развитието на Център за клинични изпитвания в ранни фази. Минах през всички позиции в йерархията и в момента съм Медицински директор на компанията, която оперира в 28 държави. Преди 5 години поех и управлението на нашия Образователен комплекс “Цар Симеон Велики”, състоящ се от две детски градини, основно училище, гимназия, Център за обучение и Център за работа с деца със СОП.
Винаги съм била много самостоятелна – сама взимам решенията си, нося отговорност за тях и това ме прави много свободен човек. Всеки човек е роден свободен и трябва да живее така, че да остане такъв, да следва интуицията си, вътрешния си глас и да гради по пътя си. 

Д-р Врабевска, с какво не правите компромис в образователните структури, които управлявате?
Не правя компромис с това, в което вярвам – да бъдеш честен, открит, смирен и да следваш каузите си. Държа да се изпълняват установените процеси на работа, да има взаимно уважение и екипност.

С какво в своята работа сте по-различна от конкурентите си?
Смятам, че за да е успешна една структура, тя трябва да бъде изградена от професионалисти на високо ниво. За мен учителите са най-важната част от образователния комплекс и целта ми е да покажа мястото им в обществото, както и уважението и високия социален статус, който заслужават. Ние работим много за тяхното обучение, даваме им свобода да творят, за да могат да изграждат качествени личности.

Спазвате ли дистанция или държите да сте близо до колегите си? Как ги мотивирате?
Скъсявам дистанцията сравнително бързо, но не минавам границата, която съм си поставила с годините. Близо съм до екипа си и винаги съм готова да ги изслушам и да им помогна. Моето основно правило е, че ръководителят трябва да направи така, че да минимизира „битовизмите“ като проблем за служителите, за да могат те да се фокусират върху работата по-освободени. В тази връзка, имаме отличен финансов и социален пакет, който предоставяме на колегите. Също толкова важно обаче е и личното отношение, възможността по всяко време да подкрепиш човека отсреща.

Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Коя е вашата голяма печалба?
Че създавам нещо смислено, че изграждам стойностен екип, който ще продължи да работи и без мен в някакъв момент. Печалбата е в това, че успях в правилния момент да осъзная силните си страни и започнах да работя в посока да изградя себе си като човек, който може да управлява хора и процеси. Ако някой ти каже, че има подобни моменти, ще си помислиш, че е клише. Всъщност това наистина се случва, просто ние не винаги го забелязваме.

Кога влязохте в кухнята за първи път, кога влизате сега и каква е кулинарната ви визитка?
От много малка наблюдавах бабите ми как готвят. В нашето семейство винаги е имало много и качествена домашна храна, много гости, семейни събирания и много готвене. Още в гимназията започнах да готвя, правех главно сладкиши в началото, а после и други неща. Сега готвя почти всеки ден. Това е моят начин да се разтоваря след работа – правя салати, нещо за вечеря и за около час си поемам въздух, а и си правя равносметка на деня. Много често прекарвам предиобеда в събота или неделя готвейки, особено когато идват приятели на гости. Последното ми откритие в кухнята е калканът – на фурна по италиански, както и на чорба по варненски. Но правя и много хубави баници, погачи, питки, милинки и подобни вкусотии. 

Как е по-лесно да се прави успешна кариера – сама или с мъж до себе си?
Балансът и хармонията са най-важните неща, които човек, без значение дали е мъж или жена, трябва да постигне. Аз постигнах вътрешната си хармония с правилния мъж до себе си. Ежедневната подкрепа и усещането, че си част от едно цяло ме зареждат и са незаменими.

Какво взехте от своите родители?
От родителите си и от баба ми взех съзнанието, че трябва да се работи упорито, за да се постигне всяка една цел; да се научиш да бъдеш полезен за хората около себе си, да градиш ежедневно – дали ще е екип, компания, сграда или друго. Да си широко скроен и да отвръщаш с усмивка на трудностите, но най-вече да вярваш силно – в доброто, в себе си и в семейството. Усещането за принадлежност е много силно развито в нашия род, това се надявам да съм успяла да предам и на децата си.

На кого и с какво помогнахте до тук и коя благотворителна кауза подкрепяте?
Фондация Българска Памет помага на много деца, които имат нужда от подкрепа за продължаване на образованието си след завършване на гимназия; на многодетни семейства, както и на семейства, които имат репродуктивни проблеми. В нашето училище имаме стипендианти – деца, които имат висок успех, но не могат да си позволят таксите за обучение. Като част от обучението в ЧСУ „Цар Симеон Велики“ учим децата на доброволчество – подкрепяме организации за защита на животни, за засаждане на дървета, места за отглеждане на деца и каузи, които са в помощ на обществото.