Да преподаваш STEM в непрофилирано училище? Мисията възможна!

Интервю на Станислава Стефанова, учител в ЧСУ „Цар Симеон Велики“, пред www.nauka.bg

Радваме се на добрите вести за успехите на българските ученици на международни олимпиади по математика, биология, физика и химия. Снимките на усмихнатите деца с медали и купи в прегръдките на гордите си учители обикалят интернет пространството и ни изпълват с известна доза оптимизъм. Тези победи обаче се не се простират отвъд националните математически и природоматематически гимназии в България. Донякъде това е разбираемо, тъй като в тези профилирани училища учат младежи с определен афинитет към математиката и природните науки – предмети, които са застъпени и по-широко в учебната им програма. Такива училища разполагат и със специализирана материална база, а учителите, които преподават по STEM, са доказали се експерти в съответната област. Накратко, всички условия предполагат подобен успех.

Но както добре ни е известно, математиката и природните науки не изчезват от учебната програма след края на 7. клас, когато децата се насочват към училища с определен профил и специализация. Какво се случва в общообразователните училища, технически и хуманитарни гимназии и дори в частните училища, които не специализират в STEM? Какво е да си учител по природни науки в такава среда, кои са най-големите предизвикателства и къде може да се потърси професионална подкрепа? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в настоящата статия.

Да преподаваш STEM на село

И по-конкретно в село Камен, област Велико Търново. Така започва учителската кариера за Станислава Стефанова, която завършва химия в Пловдивски университет. Още в 4-ти курс, през 2018 г., кандидатства за участие в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” и е одобрена. Как точно се решава да започне работа в село Камен, при положение, че дори не е чувала за него преди да разбере, че там има свободна позиция за нея, можете да научите от това видео:

Учителството винаги е било мечта за Станислава, но това, което я привлича в програмата на “Заедно в час” е възможността да бъде част от общност на съмишленици, които искат да се посветят на каузата “образование”, и да получава допълнителна подкрепа за професионалното и личностното си развитие. 

Челен сблъсък с предизвикателствата

Всички участници в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” преминават през интензивна подготовка още преди влизането в класната стая. А в рамките на двугодишното си участие в програмата, работят с ментор, който им помага директно в класната стая, и посещават допълнителни надграждащи обучения. 

Надежда Ангелова подкрепя учителите по STEM в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” в ролята си на предметен експерт и обучител. Самата тя преподава по STEM науки в ЧПГДН СофтУни Светлина на ученици в 10. клас и е главен асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Попитахме я с какви предизвикателства се сблъскват участниците в програмата при преподаване на природни науки и математика в училища, които не са математически или природоматематически гимназии.

Нейният опит показва, че “сред основните предизвикателства е липсата на мотивация в учениците и обезвереността в собствените им възможности”. Добавя също, че е “много трудно да преподаваш на деца, които са загубили своята любознателност. Често това е и в резултат на пропуски във фундаментални знания и води до апатичност спрямо значението на природните науки в нашия живот”. 

Станислава също споделя, че е имала челен сблъсък с подобни предизвикателства в село Камен, където преподава на 180 “невероятни деца”.

“Нагласата на учениците, а и не само, беше че науките са трудни, скучни и не са ни нужни в живота. До ден днешен, когато се запознавам с някого и кажа, че съм учител по химия и физика, виждам изумен поглед и следва “Сериозно?! Еха, това е  много трудно..”. Така, че първото нещо, с което трябваше да се преборя е нагласата, че науката е скучна.”

Предизвикателствата, които трябва някак да превъзмогнеш

Участниците в програмата изпробват различни стратегии, с които да събудят естественото любопитство на децата към заобикалящия ги свят и да им помогнат да запълнят пропуските, натрупани с годините. По време на допълнителните обучения и срещи с Надежда те имат възможност да обсъдят различни методи за ангажиране на учениците и представяне на учебния материал по достъпен начин. 

По думите на Надежда Ангелова “обменът на идеи ни помага да намерим най-добрия подход към всеки научен въпрос, изхождайки от заобикалящата ни среда”. Ето какво още споделя предметният експерт за професионалната подкрепа, която предоставя на участниците в програмата:

“Аз съм голям привърженик на игрови методи, който могат да превърнат ученето в атрактивно и неусетно занимание. Още по-необходими са те в дистанционна форма, когато трудно се осъществява контакт с учениците. За съжаление, често и липсва техническа база или умения.”

Станислава от своя страна залага на две основни стратегии: игровизация на учебния процес и илюстрация на практическото приложение на природните науки в живота на учениците. 

“Важно бе да им покажа приложението на това, което учим в училище, защото доста често в учебника нещата са описани прекалено сложно и не показват приложимостта на науките. Затова и моята първа цел бе да покажа на децата къде в живота ни има наука. Изводът, до който достигнахме заедно е, че науката е навсякъде около нас. След това исках да им покажа как ни помага в живота и колко интересна може да бъде.”

Според младата учителка класическият стил на преподаване, в който учителят изнася урок пред дъската, а учениците си водят записки, не работи. 

“Не харесвам това да застана в центъра на класната стая и да започна да говоря. Ако някой влезе в класната ми стая, ще види нещо по-различно. В моята класна стая учениците са изследователи. Те се сблъскват с проблеми и сами търсят начини за решаването им, понякога самите те влизат в ролята на учители. Превъплъщават се в спасители на Вселената, лекари или детективи. Създават брошури, с които да запознаят хората за вредни навици, изследват непознати вещества, пречистват замърсена вода… Учениците ми са винаги в центъра на учебния процес.”

Една от инициативите, с които най-много се гордее е създаването на училищния клуб “Млад изследовател” в село Камен.

“Децата оставаха след часовете, за да правим експерименти и да учим науки. Отделях много време за неформални разговори с тях и рефлексии, защото за мен беше важно да разбера как се чувстват. Няма да забравя как една моя ученичка сподели, че мечтата ѝ е да стане учител по човекът и природата и как ще се бори да следва мечтите си, защото е чула от мен, че и аз съм се борила и съм сбъднала детската си мечта. Сигурна съм, че всеки учител копнее за такива моменти.”

С мисъл за децата

Станислава признава, че “преодоляването на тези предизвикателства със сигурност не е лек процес”.

“Помага ми търпението и упоритостта, които притежавам. Това, че нещо не се е получило от петнадесетия път, не означава, че няма да се получи на шестнадесетия. На това искам и да науча учениците си – да не се отказват, колкото и да им е трудно, защото в живота понякога нещата не се случат по план, но това не означава, че трябва да се откажем от мечтите ти. Другото нещо, което ми помага да се справям с предизвикателствата е, това, че знам, че правя нещо смислено за децата. Помагам да научават нови неща, развиваме много академични и неакадемични умения. По този начин стават големи хора, готови да се изправят срещу света.”

Самата Станислава не спира да се развива професионално. След успешното завършване на програмата в края на миналата учебна година се мести в София и започва работа в ЧСУ “Цар Симеон Велики” в с. Иваняне. В момента завършва допълнителна квалификация за учител по физика. В частното училище среща доста сходни проблеми.

“Тази година в новото ми училище още преди да сме започнали да учим науки децата ми казаха “госпожо, химията и физиката  са много трудни”. Дори не бяха се сблъсквали с тези науки все още, а вече бяха предубедени. В момента същите тези деца нямат търпение за часовете ни заедно, а някои дори се явиха на олимпиади, където се представиха на много високо ниво. В момента създаваме и профил, в който ще изучаваме задълбочено науки още от 5. клас догодина, което е нещо невероятно за мен. Вярвам, че децата трябва да видят приложимостта и значимостта на науката и тогава ще я заобичат. Смятам, че ние учителите сме хората, които трябва да запалим децата по нея.”